Австрийският доц. д-р Даниел Цийман изследва съжителството на глаголицата и кирилицата в Първото българско царство. Ной е един от участващите учени на международния форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“.

„Ранните кирилски надписи от началото на 10-и век, от много места в Първото българско царство, като Преслав и много други, свидетелстват за бързото разпространяване на кирилицата. Нейният произход е предмет на спорове в научните изследвания. Близостта до гръцката азбука предполага, че тя е служила за модел, докато има и препратки към глаголицата, което прави правдоподобно твърдението, че кирилицата е създадена след глаголицата“, каза ученият. 

Той припомня, че в кратката биография на Климент Охридски се твърди, че Климент е оформил по-ясно някои от буквите, създадени от Константин Кирил.

Захари Карабашлиев ще представи романа си „Рана“ по време на 40-ото издание на Празниците на изкуствата „Аполония“. Събитието ще е на 5 септември в Градската художествена галерия в Созопол, съобщават издателите от „Сиела“.

По думите им в рамките на представянето авторът ще разговаря с историка проф. Веселин Методиев.

„Рана“ е базиран на историческа литература, военни документи, войнишки дневници, мемоари и лична кореспонденция, свързани с Първата световна война, двете Балкански войни, с Илинденско-Преображенските въстания, ВМОРО и революционното движение в Тракия и Македония.

Както информирахме, историята в „Рана“ проследява Сава – бежанец от Одринска Тракия след Балканските войни, и Елиза – генералска дъщеря, талантлива пианистка, ученичка в последен клас на Музикалното училище. Любовта им

Сергей Владов пише за космически пътешествия, покоряване на непознати планети и контакт с имагинерни форми на разум в новата си книга „Целувка в ухото на дракона“. Това съобщават издателите от „Труд“.

„В сегашни времена, когато изкуственият интелект все по-наперено прохожда, когато чатботовете все по-нагло превземат интернет, когато роботът София вече е неоспорим факт, с признато гражданство и социален статус, а общуването с интелигентни мислещи машини ще е нещо нормално в съвсем близко бъдеще, човечеството с нарастваща тревога очаква участта си“, пишат издателите. По думите им текстовете в книгата на Владов дават „изумително точни“ отговори за бъдещето.

Сергей Владов има три издадени романа. Първият му роман е подписан с името Серджо Владино и е озаглавен „За да възкръснеш, трябва да умреш”. Останалите му два романа, „Империята на ангелите” и „Зениците”, също са подпи

Книгата "Моят роден град Бургас. Спомени за времето от 1930 - 1945 година" от покойния д-р Мъгърдич Степан Мелконян ще бъде представена на 25 юни в двора на Етнографския музей, съобщават от Регионалния исторически музей. 

Съставител на книгата е Росица Топалова, уредник в музея, а изданието, в което са включени и множество архивни фотографии от периода, ще бъде официално представено от историографа, краевед и художник Митко Иванов.

Книгата събира спомените, които роденият през 1922 г. арменец и лекар Мъгърдич Мелконян започва да пише през 1992 година. В тях той методично и подробно описва очертанията на града, кварталите и махалите, обществените сгради и учреждения, училищата, книжарниците, сладкарниците, хотелите и хановете, пристанището, консулствата, занаятите, плажа, войската, празниците. Лекарят не пропуска да опише и своя собствен живот, а след като завършва р

„Обрат в сюжета“ е първият роман на поетесата Ралица Генчева. Това съобщават издателите от „Сиела“. 

По думите им книгата разказва за наскоро разведената писателка Виктория, която осъзнава, че зловещи събития от новия ръкопис се пренасят по странен начин в истинския живот. Всичко се заплита още повече, когато Виктория открива, че последният публикуван роман – книга, превзела сърцата на читателите и изстреляла я на върха на класациите, не е книгата, която тя е написала и предала за издаване, допълват от „Сиела“.

„Обрат в сюжета“ се очаква да излезе на пазара на 8 септември.

Ралица Генчева е автор още на книгите „Азбука на любовта“, „Нагоре към себе си“, „Този път, за да ме чуеш“, „Любов навреме“, „Морето, в което летя“ и др.